Паметникът „Създатели на българската държава“ представлява мемориален комплекс, посветен на 1300 години от създаването на Дунавска България. Разположен е в най-високата част на Дунавската равнина и се извисява над целия град Шумен. Величествения момумент може да се достигне по символичните 1300 стъпала, които водят началото си от центъра на града.

Впечатляващ е мащаба и замисъла на това архитектурно творение. Чрез фигури, цветни мозайки и надписи паметникът пресъздава историята на страната ни – от Аспарух, забил меча в земята ни и казал „Тук ще бъде България“, през покръстването, създаването на глаголицата и на българската азбука от Кирил, Методий и Климент Охридски до Златния век на цар Симеон.

Композицията е увенчана от 52-метров лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения.

Може да посетите и залата на информационния център към мемориала. Там е разположена интересна експозиция „Монументалното българско изкуство през последните десетилетия на ХX век“. Чрез специално устройство ще може да наблюдавате и полагането на капсулата със „Завета към поколенията“ в основите на паметника.

Плиска е първата столица на основаната от хан Аспарух държава Дунавска България. Действа като такава до 893 година, когато е преместена в Преслав. Плиска е била огромна и много богата в сравнение с другите европейски столици през средновековието. Един от най-забележителните паметници в града е Дворецът на хан Крум, който обхваща 500 кв.м площ. В него може да видите тайните изходи, през които аристокрацията и населението са се спасявали по време на нападение. По-късно хан Омуртаг разширява крепостните стени, гради езически храмове и построява т.нар. Тронна зала (Големият дворец).

 На 1 км. от крепоста е Голямата базилика. Изглежда величествено дори полуразрушена, каквато е в момента. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Историко-археологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 3 км от съвременният град Плиска.

Историческият резерват е разположен в Шуменското плато в покрайнините на Шумен. Крепостта е добре запазена. Археолозите датират построяването и в ранната античност – връстник на Троя и не й отстъпва нито по богатство, нито по величие. При разкопките е намерен Шишмановия надпис – първият открит в България надпис на кирилица. Открити са и много накити, монети от всички епохи и посуда.

Разположена е на върха на Шуменското плато, на 3 км от града. Първата стена на крепостта е издигната през 5в. пр.н.е. Развиват се много занаяти, секат се монети, осъществява се търговия с градове от цялата страна. Крепостта се радва и на видни царски посещения, за което свидетелстват намерени надписи. Стратегическото й място я прави и една от най-важните военни обекти.

Освен великолепните природни пейзажи, в Шуменската крепост може да видите голяма част от запазените й стени, възстановената й главна порта и една от охранителните кули. Крепостните стени са били външни и вътрешни, като помежду им е имало дълбок ров.
Същата е експонирана като музей на открито. В резервата е уредена експозиция, в която с оригинални материали е проследена най старата история на гр. Шумен.

Тук се намира най-голямата джамия в България и на второ място по големина на Балканския полуостров след тази в гр. Одрин. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка с дванадесет стаи. Джамията датира от 1744 година. Тя е известна с името Томбул джамия, заради тумбестата форма на купола и е паметник на културата. Освен молитвен дом, тя е и много посещаван туристически обект. Площта на комплекса е 1730 м2.

В музеят се съхраняват над 150 000 движими паметници на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 са показани в 8 експозиционни зали. Периодично се експонират временни изложби. Основан е през 1857 година като училищна музейна сбирка от възрожденеца Сава Доброплодни. Музеят има библиотека с над 25 000 единици научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета и фотолаборатория. Извършва проучвания на територията на Шуменския регион.

В Мадара са открити много археологически паметници датирани от IV хил. преди Христа до XV век. Най-забележителния паметник в резервата е уникалният скален релеф Мадарски конник, който еизсечен в скалите. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове – Тервел, Крум и Омуртаг. Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно значение. Тук могат да се видят още светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси.

Скална стълба с 386 стъпала изкачва Мадарското плато. По нея се стига до Мадарската крепост. Тя просъществувала до 1386-1388г, когато е била завладяна от османските нашественици. Има форма на неправилен триъгълник с порта откъм северната страна. Зидовете й са високи и изградени от дялан камък. Вътре се забелязват основи на църква.

Една от най-красивите и посещавани местности в Природен парк „Шуменско плато“ е местността „Кьошковете“. Тя започва непосредствено от западните квартали на гр. Шумен. Наименованието на местността идва от думата „кьошк“ (тур.) – лятна къща. Така някога са наричали леките постройки в околните лозя, които са служели за отдих. Мястото е впечатлило пътешественика Барбие дьо Бокаж, който през 1810г го описва така: „Околностите на Шумен са украсени с голям брой места за разходка и прелестни градини. Под Замъка („Шуменската крепост“), който се издига над града, се намира широко и открито място, наречено „Дагбунар“ (Планински извор). Тук през лятото е истинско място за почивка. През долината протича бърза и свежа рекичка, която движи колелата на много воденици.“

През 1897г започва залесяване на местността. От 1904г до 1953г площта е залесена с черен бор, смърч, дугласка ела, бук, габър, клен, явор и др. И днес „Кьошковете“ са истински зелен оазис в близост до Шумен. Вековни кестени, липи и явор очертават централната алея. В ранна пролет земята се покрива с пъстър килим от кокичета, синчец, минзухари, циклама, жълтурче и други пролетни цветя.

Посетителите могат да отдъхнат в сенчестите алеи, покрай чешмите с изворна вода, в кътове с пейки, покрай малко изкуствено езеро, за малките са построени детски площадки.От „Кьошковете“ водят началото си много туристически маршрути.

(източник: https://opoznai.bg )

Компекс „Кабиюк“ отстои на 15 км от гр. Шумен. Разположен е в изключително красива природна месност. Неговата история започва още през VII век, когато на това място се изгражда старобългарски аул, с цел първата българска столица Плиска да бъде охранявана от запад.

На 23 км югозападно от Шумен се намират останките на Втората българска столица Велики Преслав. Градът е основан през 821 г. от Хан Омуртаг, но своя възход и разцвет в материалната и духовна култура достига при цар Симеон. За това свидетелстват изящните мозайки, капители, златни и сребърни украшения от този период, открити при разкопките на прочутата „Златна църква“ Археологическия музей разполага с уникални експонати, като най известни от тях са керамичната икона на свети Теодор Стратилат /X в./ и прочутото златно съкровище.